Балансът е жизнено важен за всеки екип

Балансът е жизнено важен за всеки екип. Не само като раса и пол, а и като баланс на перспективи и допълващи се умения.

Интервю на Гретчен Гавет с Фернандес – Араоз (автор на книгата Great People Decisions) и с проф. Нанси Коен от Harvard Business School за начина, по който Обама формира своя екип.

Г.Г.: Преди да започне разговорите с кандидатите, президентът си поставя целите пред себе си и бъдещия екип …

Нанси Коен: Не можеш да си избереш съветници преди да знаеш за какво ще те съветват. Важно е предварително да се знае какава е най-голямата мисия за следващите четири години. И след това, какви са три или четирите най-важни цели. Виждали сме достатъчно хора, преследващи твърде много или напълно грешни цели. След като вече е създадена страрегията, можеш да си потърсиш правилните хора за нея.

Г.Г.: Ние, хората, обаче сме обречени да правим грешки, когато стане дума за избор на екип…

Фернандес – Араоз : Мозъкът ни е хардуер, който не е ъпгрейдван през последните 10 000 години.Ние фаворитизираме хора, сходни до нас самите, с които се чувстваме комфортно. Подобността, познатостта и комфорта са критериите, по които е оцелявало човечеството през вековете. За съжаление днес те са точно обратното на това, от което се нуждаем, за да си подберем точния екип с допълващи се умения и способността правилно да се предизвикват един друг. 

 

Г.Г: Означава ли това, че Обама се нуждае поне от един човек, който да му казва това, което не иска да чуе?

Фернандес – Араоз : Първо трябва да се увери, че има някой, който го познава добре, който е запознат с предизвикателствата му. И после да му помага с нужната мотивация. И не на последно място да може да бъде използван, когато е необходимо, като рикошираща стена за най-трудните решения.

 

Г.Г: Това означава ли, че Президентът трябва да приоритизира наемането на вътрешни хора?

Фернандес – Араоз : Не е задължително. Най-доброто решение би било да подбере екипса си от по-голям списък от близки до него и външни кандидати. Обама не трябва да предполага, че след като е преизбран, той вече разполага с точния екип за следващия мандат. Всъщност ще е добре той да не запази повечето от „играчите си”. Балансът е жизнено важен за всеки екип. Не само като раса и пол, а и като баланс на перспективи и допълващи се умения.

Нанси Коен: При консултациите по повод войната в Ирак екипът на Буш се оказа неговия провал. Необходима е симбиоза между мнения, опит и съмишленици. Повечето президенти се нуждаят точно от това. След избирането си през 2008г. президентът Обама направи една съществена грешка.

Г.Г.:  Не наемай хора, само защото са умни.

Нанси Коен: Обама заложи през 2008г. на авторитета на Лари Съмърс и Рам Емануел – близки хора, които бяха и харесвани в своите среди. Изборът се оказа грешен, когато ставаше дума за по-мащабни проекти. Той ги взе, защото имаха знания, а не за това как ги прилагаха. Само защото някой идва с автобиография от Конгреса, не означава, че е правилният човек за неговия екип. В сегашния екип може би ще влязат по-малко експерти с главно „Е”, защото Обама вече знае, че става дума повече за „събиране на факти и политики”.

 

Г.Г.: Не можеш да прекарваш цялото си време в управление на хора..

Фернандес – Араоз : От стенограми от 2008г. на Обама с неговия дългогодишен съветник Валери Джарет става ясно, че те губят много ценно време и енергия да управлявайки его-та и мнения и по-малко за съществените неща. За да се избегне това този път, той трябва да селектира хора, които да не се налага да бъдат държани на каишка. В по-високите нива на властта, начинът, по който хората управляват взаимоотношенията си с останалите, е най-голямата разлика между успеха и провала. Тези, които ще му бъдат обкръжението, трябва да притежават висока емоционална интелигентност.

Г.Г.:  Накрая, обаче, емоционалната интелигентност на Обама може да бъде също толкова важна, колкото и тази на екипа му…

Нанси Коен: Емоционалната интелигентност означава да прецениш добре своите силни и слаби страни. Ако не можеш да видиш в какво си добър и в какво не, тогава си в беда преди дори да си започнал нещо. Причината, поради която Ейбрахам Линкълн беше толкова успешен президент е, че той беш емоционален мениджър – и той знаеше кога да се довери на себе си. С времето той отказа да прави компромиси, оставяйки се на неговия екип за съвет как да вземе решение, а не дали да го вземе.

Обама има силна емоционална интелигентност. Той е внимателен и прагматичен в нещата, които прави и говори. Кооперирането с републиканския губернатор Крис Кристи за овладяването на урагана в Ню Джърси беше умно и необходимо. Той си помисли: „Аз трябва да бъда преизбран, а Ню Джърси трябва да бъде оправен бързо.” Президентът разбира, че трябва да държи приятелите си близо, а враговете – още по-близо.

В определени моменти от времето му в Белия дом сме виждали твърде малко от доверието на Обама в екипа му. Понякога той се стреми твърде силно да изгради мостове с тях. Може би ще бъде по-успешен през втория си мандат, ако се осланя повече на инстинктите си. Трябва да се обгради с хора, в които да вярва, че могат да му предложат мъдрост и вярност. В страна на жажда за лидерство и посока, това е също толкова важно, колкото и политиката.

 |